Не знам до колко ми се отдава писането на подобни истории, но това пътуване, беше изпълнено с толкова красота и свобода, че няма как да го запазя само за себе си. Всичко започва подобно на миналогодишното Европейско приключение, а именно - с Дилян потегляме за Шел Еко Маратона в Германия. Като един от пилотите на отбора не Техническия Университет в София, той можеше разбира се просто да замине с останалата част от отбора и да пътуват заедно с бус, но има къде къде по-интересни неща, които могат да ти се случат, ако решиш да подходиш приключенски и да потеглиш с автомобил, особено, когато човека до теб е на почти същия акъл (или без почти толко акъл, колкото теб). Разказът ще бъде разделен на 3 етапа: Етап 1 - България - Чехия; Етап 2 - Чехия - Германия (Лаузитс и Берлин) и Етап 3 - Берлин - Норвегия.
Етап 1 - България - Чехия
Трябваше да потеглим около 8 вечерта на 20 май, но горе долу по това време започнахме да си оправяме багажа, който около час и половина по-късно беше готов: палатки, чували, надуваем дюшек, дебели якета (които забравихме), джапанки, апаратче тип сапунерка и камерката за всякакви условия и какво ли още не. Багажникът и задната седалка на колата бяха пълни с багаж - но предвид, че това беше моята Хонда ЦРХ 91ва година, мисля че беше тамън за двама човека.
На 23ти май следобед, трябваше да сме на Eurospeedway Lausitz, в Германия. Планът беше да тръгнем в петък вечер, да пристигнем в събота в Бърно, Чехия при Оги, да се разходим и разгледаме и в понеделник да се отправим към немско.
Тръгнахме към полунощ, през Сърбия. Проблема беше, че и двамата бяхме бая поизморени и се чудехме как точно да комбинираме карането така, че да няма заспали шофьори. Дилян щеше да кара до магистралата, а след това да спи. И така аз заспах, Дилян отвори един редбул и седна да кара. Пътя беше толкова "гладък", че на всеки десетина минути се будех от подскоците на колата и проверявах дали Дилян не е задрямал. Малко преди Белград, ме събуди, защото беше вече доста уморен. Бяхме минали 399 километра от София, когато спряхме да сипем бензин и да се сменим. Резервоара ни е 43 литра със резервата, на това зареждане събра 32 литра. Седнах да карам и след още 497 километра, малко след Будапеща се наложи второ спиране за зареждане - този път 40 литра. При Братислава магистралата беше затворена за ремонт, в резултат на което ни прекараха по обходен маршрут през някакво предградие. Около 2 часа се тътрихме в една лента през 2 Т-образни кръстовища - истински ад. Пристигнахме в Бърно, където имахме среща на Олимпиа с Оги. Около 12 часа отне пътя от първия до втория чекпойнт :) След кратко оправяне и привеждане в човешки вид, нарамихме сгъваемите столове, натоварихме се в аеродека на Оги и отидохме да гледаме някакво местно планинско състезание. Пообикаляхме малко региона, докато намерим банкомат за да може да изтеглим крони и да си платим входа (което в крайна сметка май така и не се наложи) и да решим от къде точно ще се вижда най-добре фибата, която решихме да гледаме. Тамън се настанихме и шкодите започнаха да минават на юруш по завоите и ни напече много слънце - наложи се да се преместихме зад едно дърво на сянка. Тъкмо обсъждахме, че дървото ще ни пази от излитащи автомобили от трасето и обсъждахме кой завой е най-вероятно да бъде изтърван и след кратък тътен видяхме само как избутват една кола от страни на трасето да не пречи. Една - две коли по-късно, точно на завоя, който обявихме за най-опасен една кола излетя със засилка. Оги беше взел апарата, който нямаше карта ли...батерии ли...резултата беше, че снимки така и не направихме. Докато дойдат да извлачат колата и да почистят трасето, заваля дъжд и нашето съботно забавление приключи. Вечерта легнахме рано да почиваме.
На следващата сутрин пристигнаха едни приятели на Оги. Момичето - Мария искаше да отидем до Бланско, в някаква пещера, която имала в нея река и било много красиво (неин детски спомен). На нас това ни беше шанса да разгледаме Бърно, но си казахме какво пък, пещерата трябва също да е интересна. Натоварихме се всички на един голям ситроен и потеглихме към пещерата. На информацията стана ясно, че сме големи късметлии - в пещерата се влиза само с предварително записване.
Една група, която трябвало 10 минути след пристигането ни да влиза, още не била дошла, което значело, че нямали шанс да стигнат на време за входа и любезната дама ни предложи да влезем на тяхно място. Нямахме особено много чешки крони в брой, но ни стигнаха точно колкото да платим входа, лифта за петимата и да си вземем билетче за снимане.
Етап 1 - България - Чехия
Трябваше да потеглим около 8 вечерта на 20 май, но горе долу по това време започнахме да си оправяме багажа, който около час и половина по-късно беше готов: палатки, чували, надуваем дюшек, дебели якета (които забравихме), джапанки, апаратче тип сапунерка и камерката за всякакви условия и какво ли още не. Багажникът и задната седалка на колата бяха пълни с багаж - но предвид, че това беше моята Хонда ЦРХ 91ва година, мисля че беше тамън за двама човека.
На 23ти май следобед, трябваше да сме на Eurospeedway Lausitz, в Германия. Планът беше да тръгнем в петък вечер, да пристигнем в събота в Бърно, Чехия при Оги, да се разходим и разгледаме и в понеделник да се отправим към немско.
 |
| Маршрута ни от София до Брно |
Тръгнахме към полунощ, през Сърбия. Проблема беше, че и двамата бяхме бая поизморени и се чудехме как точно да комбинираме карането така, че да няма заспали шофьори. Дилян щеше да кара до магистралата, а след това да спи. И така аз заспах, Дилян отвори един редбул и седна да кара. Пътя беше толкова "гладък", че на всеки десетина минути се будех от подскоците на колата и проверявах дали Дилян не е задрямал. Малко преди Белград, ме събуди, защото беше вече доста уморен. Бяхме минали 399 километра от София, когато спряхме да сипем бензин и да се сменим. Резервоара ни е 43 литра със резервата, на това зареждане събра 32 литра. Седнах да карам и след още 497 километра, малко след Будапеща се наложи второ спиране за зареждане - този път 40 литра. При Братислава магистралата беше затворена за ремонт, в резултат на което ни прекараха по обходен маршрут през някакво предградие. Около 2 часа се тътрихме в една лента през 2 Т-образни кръстовища - истински ад. Пристигнахме в Бърно, където имахме среща на Олимпиа с Оги. Около 12 часа отне пътя от първия до втория чекпойнт :) След кратко оправяне и привеждане в човешки вид, нарамихме сгъваемите столове, натоварихме се в аеродека на Оги и отидохме да гледаме някакво местно планинско състезание. Пообикаляхме малко региона, докато намерим банкомат за да може да изтеглим крони и да си платим входа (което в крайна сметка май така и не се наложи) и да решим от къде точно ще се вижда най-добре фибата, която решихме да гледаме. Тамън се настанихме и шкодите започнаха да минават на юруш по завоите и ни напече много слънце - наложи се да се преместихме зад едно дърво на сянка. Тъкмо обсъждахме, че дървото ще ни пази от излитащи автомобили от трасето и обсъждахме кой завой е най-вероятно да бъде изтърван и след кратък тътен видяхме само как избутват една кола от страни на трасето да не пречи. Една - две коли по-късно, точно на завоя, който обявихме за най-опасен една кола излетя със засилка. Оги беше взел апарата, който нямаше карта ли...батерии ли...резултата беше, че снимки така и не направихме. Докато дойдат да извлачат колата и да почистят трасето, заваля дъжд и нашето съботно забавление приключи. Вечерта легнахме рано да почиваме.
На следващата сутрин пристигнаха едни приятели на Оги. Момичето - Мария искаше да отидем до Бланско, в някаква пещера, която имала в нея река и било много красиво (неин детски спомен). На нас това ни беше шанса да разгледаме Бърно, но си казахме какво пък, пещерата трябва също да е интересна. Натоварихме се всички на един голям ситроен и потеглихме към пещерата. На информацията стана ясно, че сме големи късметлии - в пещерата се влиза само с предварително записване.
 |
| ето ни и нас с Дилян |
Една група, която трябвало 10 минути след пристигането ни да влиза, още не била дошла, което значело, че нямали шанс да стигнат на време за входа и любезната дама ни предложи да влезем на тяхно място. Нямахме особено много чешки крони в брой, но ни стигнаха точно колкото да платим входа, лифта за петимата и да си вземем билетче за снимане.
 |
| Оги се лендзи доволно в лифта |
И така стояхме пред входа на пещерата Мацоха, в пропастта образувана от река Пунква. Мацоха е пещера в природен парк Моравски карст. Пропастта е дълбока 138 м., а на дъното и могат да се видят две малки езерца. Това е мястото, от където река Пунква се скрива под земята и преминава през пещерите в резервата.
Температурата беше 22,7 градуса, а вътре в пещерата от 8,7 до 7,1 градуса в най-ниската част. Температурата на водата на реката беше 9 градуса, а влажността в пещерата беше 99,3%, което значеше, че ще ни стане хладничко.
Беше супер красиво и може би това до части притъпи усещанията за студено. Пещерата беше огромна, много интересна. Имаше осветление на места разбира се .
Групата туристи само щракаше и ахкаше и охкаше, гида говореше някакви неща на чешки, които не разбирахме, но явно имаше чувство за хумор - доста хора се смееха дружно.
Стигнахме до място, където пещерата излизаше в откритата пропаст и се виждаха малки езерца и обраслите в мъх скални стени.
След което отново се гмурнахме в пещерата и стигнахме до самата река. Там ни качиха на 3-4 лодки и разходката продължи в пещерата, с тази разлика, че трябваше да си пазим главите. За сметка на това пък имаше красиви отражения на образуванията в реката.
Излязохме от пещерата по реката, с лодка и се поразходихме още малко из региона. Вечерта ядохме ребра и пихме бира в старата пивоварна в Бърно (това не е за изпускане) и направихме нощна разходка из града.
